Да вършеем…

Да вършеем…

Да вършеем……
Хубаво е когато прибере хляба си народът. Когато свърши дългият трудов процес и зърното е вече в хамбара, знаем, че ще преживеем зимата. Само че докато дойде този момент минават месеци на здрав, къртовски труд на полето. Първо нивата трябва да се натори, изоре и дискува. Зърното трябва да се обеззарази, засее, после да се пръска, отново да се тори…. От ранна есен та до най-жарките летни дни, когато идва времето да жънем. Вършеенето е най-накрая, когато трябва да се отдели зърното от плявата…..
Стана ясно, че не е лесно. Да вършеем, но дали го умеем!?
Нека да вършеем на полето на литературата, но истински. Да намерим и отделим стойностното, насъщното и същественото от словесната плява. Нека не словоблудстваме и украсяваме неграмотността и безидейността си с клюки и долнопробни сензации. Да дадем воля на таланта и способностите си, както и свобода на действията и съвестта си. Да пишем истината! Истината, само истината, цялата истина и нищо друго освен нея! Без да премълчаваме и без да се страхуваме да не обидим и разсърдим силните на деня!
Малцина го умеят това, а още по-малко от тях не се страхуват да го направят! Защото независимата и свободна журналистика в България все още е жадуван мираж!
Дано максимално се доближите до тази цел!
Пожелавам на Вашата вършачка да радва, но и да мачка! Да храни, но и да тормози всички тирани! И по дълго да трака – в светлината и в мрака!
Успех!

Георги Василев

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cancel reply

Последни публикации