„Поетични струни 2016“ ще отвори широко вратата

„Поетични струни 2016“ ще отвори широко вратата

След по-малко от три месеца Харманли отново ще бъде домакин на фестивала „Поетични струни“. Това ще е 30-ата юбилейна среща на бардовете и тя със сигурност ще бъде различна. За първи път „ПОКИ“ ще бъде без своя създател – поетът с китара Гриша Трифонов. Огромният талант, майсторството да обединява и завладяващата харизма  на барда бяха енергията в двигателя на фестивала. Миналата година Гриша Трифонов закри 29-ата среща в Харманли с думите: „А сега обявявам „ПОКИ 2016“ за открит“. Месец по-късно той ни напусна, след тежко боледуване.

За бъдещето на фестивала и за това как неговия основоположник виждаше 30-ата юбилейна среща – разговаряме със спътницата на поета, неговата дясна ръка и вдъхновение Мария Дамянова.

Г-жо Дамянова, говореше ли Гриша Трифонов за юбилейната среща, планирахте ли тя да бъде по-различна?

Да, говорили сме. Най-естественото бе, като приключи една бард-среща, да започнем да мислим за следващата. Докато живеехме в Харманли, неделите след фестивала бяха най-тъжните дни – изпращаме всички, докато останем само двамата. След това стоим, мълчим един час и едва тогава започваме да правим някакъв разбор на случилото се. В последните години и ние си отивахме с другите, тъй като вече живеехме в София. Не беше по-добре, пак бе самотно и празно, но някак си различно. Така и през 2015-а – след като се поуталожиха емоциите си говорихме, че следващата година трябва да отворим широко вратата. Последните 10-ина издания бяха „бутикови“, което ще рече, че канехме 10-12 барда. През 2016-а решихме да поканим абсолютно всички, които искат да вземат участие в бард-срещата. Така, както беше в някои от годините на фестивала.

Кой ще бъде сега двигателя на „ПОКИ“? Вие ли сте този човек?

Аз не съм бард. Разбира се, досега бях добрият фен, част от организацията, приятел на бардовете… Но ако бях решила тази година, че аз съм барда, който ще организира нещата, щеше да е проява на изключително лош вкус и нямаше да е честно спрямо Гриша. Затова създадохме Инициативен комитет, в който са големи и известни имена като Асен Масларски, Асен Сираков, Валентин Панайотов, Виктор Самуилов, Димитър Вълчев, Красимир Йорданов, Михаил Белчев, Никола Зайчев, Петър Стоянов, Христо Карастоянов и моя милост. Той е организаторът, заедно с Община Харманли. Всъщност сега този комитет е… Гриша.

Какви ще са акцентите на юбилейната среща?

Ще бъде открита изложба на художника Георги Янев, който, преди да почине, години наред се грижеше за украсата на фестивала. Много приятели ще дадат негови картини от личните си колекции за тази изложба. В предварителната програма е и рецитал на Недялко Йорданов и Хайгашот Агасян, които са част от „Поетични струни“ от първите му години. Планирано е да има ретроспективна изложба. На фестивала ще бъде представен и нов музикален албум на Гриша Трифонов „Неизбежен човек“. Той е с песни с негова музика, по текстове на известни поети – Калин Донков, Ивайло Балабанов, Иван Методиев, Георги Рупчев и др. Предвидили сме и концерт, в който да изпеем песните на бардовете, които вече не са сред нас. Друг акцент е представянето на книгата „Една и съща нощ“ и рецитал на Христо Карастоянов. Рецитали ще имат също Кристина и Михаил Белчеви и Асен и Борис Масларски. Част от програмата е и представянето на новите книги на Йото Пацов и Димитър Гачев – „Очила за канибали“ и  „Дете край Вавилон“.

Една от емблемите на фестивала бе наградата „ПОКИ“, мислеше ли Гриша да я върне?

Тази награда бе наистина много авторитетна и се даваше не в състезание с някой друг. Тя беше признание, че бардът се е състезавал сам със себе си и е победил, израснал е. Журито трябваше да има пълно единодушие, за да се връчи „ПОКИ“. Тя престана да се дава през 2007 г., след като обединяването около една кандидатура стана много трудно за постигане. Не мисля, че Гриша щеше да я върне – той никога не връщаше миналото. Гледаше само напред.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cancel reply

Последни публикации