Българските деца в Олшанка жадни за родното

Българските деца в Олшанка жадни за родното

На 1400 км. от България, в сърцето на Украйна, деца ще изучават български език и история. Това са деца, живеещи в малкото селище Олшанка /на украински Вилшанка/. Те са потомци на заселилите се там през 1774 г., по време на Руско-Турската война, 400 български семейства от района на Алфатар, Силистренско. Сега в Олшанка и в околностите й живеят близо 6-7 хиляди българи.

И ако се питате каква е връзката с Харманли, то тя е Веселин Йотов. Той е известен като Пастора и помага – откакто съществува бежанския център в Харманли – на всички там, независимо от религията им. Веселин е пастор на Хасковската евангелска петдесятна църква „Извор на живот“, а иначе е северняк. Доскоро той бе един от най-добрите музиканти на Плевенската филхармония /свири професионално на тромпет, китара, акордеон и клавир/, а жена му е цигулар. Впоследствие се отдават изцяло в помощ на миряните.

„Седем души предприехме пътуване до Олшанка, след като разбрахме за българите там. Целта бе да съживим вярата им и българщината, да съживим родното“, разказа за „Харман БГ“ Веселин. „Посрещнаха ни много радушно и въпреки, че нямаше разгласа, над 40 деца се включиха в импровизираното детско селище, в което имаше смях, игри, куклен театър, музика и разговори за човешките добродетели. Осъществихме и ползотворни срещи с Центъра на Българо-Украинска дружба там“, сподели пасторът.

Едно от важните неща, следствие на посещението, е, че ще има учител, който ще учи децата на български. Хонорарът му се поема от ЕПЦ „Извор на живот“. Ще има и учител по българска история, като местната управа оказва голямо съдействие и ще осигури транспорта на децата от селата до Олшанка. Ще бъде издадена и книгата „История и култура на олшанските българи“.

„Възрастните потомци на българи в Олшанка говорят много стар, архаичен български, а децата в болшинството си не знаят родния си език. Като пристигнахме в Олшанка, там празнуваха езическия обичай „Ивана Копала“, в който има и елементи на нашия Лазаровден. В старо издание на местен вестник пък намерихме много интересна благословия – „Да те благослови Перун, Тангра и Христос“, сподели Веселин. Той и неговите приятели са много доволни от пътуването и се надяват да допринесат за съхранение на вярата, добродетелите и историческа памет на усмихнатите българчета в Олшанка.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cancel reply

Последни публикации