Огнен разказ за един кмет, който обгоря критично, но спаси селото си

Огнен разказ за един кмет, който обгоря критично, но спаси селото си

В община Харманли знаят много добре кой е този човек. Казва се Митко Вълчев и е дългогодишен кмет на село Доситеево. Той е от тези управници, които няма значение коя партия ще ги издигне – те печелят избори, защото хората ги искат. Вършат си работата сърцато, както трябва. Рядка порода. Този, доситеевския, гори – безчет изяви на малки и големи местни дарования с негова помощ, безчет инициативи от всякакъв ранг и десетки големи награди. Денонощно кметско обикаляне за решаване на проблеми на селото. Няма отърване от него, да знаете. Докато не се свърши работата, не оставя никого на мира, а и няма как да се скриеш, независимо дали си големец. Огън човек.

И така, между другото, на 4-ти септември Митко наистина щеше да изгори. За селото си, буквално.

Тогава Доситеево бе застрашено от огнена стихия, а кметът му бе първият, тръгнал да гаси и да организира доброволци. В един момент духва вятър и той е обгърнат от пламъци. Успява да се спаси с близо 30 % изгаряния – тежки и дълбоки рани по ръцете и краката. След почти месец в Клиниката по изгаряния в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, той вече си е у дома, но му предстои още дълго лечение. Докато се възстановява, с решение на ОбС Харманли в кметството ще го замества Дона Господинова.

„Приличам на фронтовак“, шегува се Митко Вълчев – ръцете и краката му са бинтовани. Казва, че вече по-малко го боли. Не съжалява за нищо – селото е цяло и хората в него, това е важното. Говорим за 4-ти септември, пламъците и борбата на една по различна фронтова линия – тази на човека срещу стихията. Ето огнения му разказ.

„Бях организирал доброволци, нямаше никакво време – огънят пълзеше към селото. Страшна картина – духне вятър и на 40-50 метра от нищото пламне нов огън. Стигнеха ли пламъците високите борове до селото, Доситеево и Рогозиново бяха обречени. 8 души гасяхме с пръскачки, когато изведнъж вятърът обърна стихията и се оказахме по средата й. Високите 60-70 см. треви лумнаха като сух барут. „Бягайте“, викнах и всички се втурнахме, аз бях последен. Горях и тичах и може би след 5-6 секунди видяхме пред нас изкопан канал. 4 души скочихме в него така, все едно се хвърляме във вода, с пръскачките на гърба. Стихията мина над нас. Когато се обърнах и видях синьото небе, разбрах, че сме спасени“, разказва с вълнение кмета. И продължава:

„Станах веднага, нищо не усещах. Почнах да крещя, за да предупредя – знаех, че на 40 метра по-долу има деца, виках им да бягат към язовира. За щастие никой не пострада. Като се уверих, че хората са спасени, тръгнах да оправям пръскачката, за да продължим гасенето. Тогава един от мъжете вика: „Кмете, целият се изгорял“. Погледнах се – краката и ръцете ми бяха кръв червени. Посегнах да пипна крака си и кожата ми започна да се свлича като сладолед и да кърви. Лицето ми също започна да кърви. Продължавах да не чувствам нищо. Качиха ме на кола и за късмет по пътя пукнахме гума. Докато я сменят, болката дойде изведнъж, със страшна сила. Цялото ми тяло се тресеше“, описва преживяванията си героят на селото.

След това по спешност го транспортират в Клиниката по изгаряния в Пловдив, където претърпява болезнено лечение. Състоянието му се усложнява и се налага операция с присаждане на кожа.

„Въпреки, че не съм суеверен, си мисля, че тракийското светилище край Доситеево спаси селото. То е до високите борове. Всъщност това са последните неизгорели борове в нашата община“, ми казва замислен Митко.

Не зная дали светилището е помогнало, Божа работа. Тук, на земята, обаче, един кмет опази своето село с риск за живота си.

Рядка порода е, ви казах.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cancel reply

Последни публикации