Гл. инспектор Слави Спасов: Ако не си готов да рискуваш живота си за друг, нямаш място при огнеборците

Гл. инспектор Слави Спасов: Ако не си готов да рискуваш живота си за друг, нямаш място при огнеборците

Клуб „Млад журналист“ при читалище „Дружба“-Харманли осъществи първото си занятие „на терен“ по-малко от месец след създаването си. Малките кръжочници, които единодушно избраха за име на своя екип „Репортерите на Харманли“, взеха първото си интервю. То бе с началника на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гл. инспектор Слави Спасов.

В продължение на две седмици начинаещите репортери се подготвяха за интервюто, като преди това наблегнаха на теорията и на тренировки. При последните в ролята на шефове на пожарната влизаха и техни съученици. Въпросите към гл. инспектор Спасов бяха предложени изцяло от децата.

„Репортерите на Харманли“ бяха посрещнати от дежурните огнеборци Славчо Кръстев, Иван Дулев, Иван Великов, Георги Георгиев и Красимир Вълчев. Всъщност това е същата героична смяна, която спаси много хора от водната стихия в село Бисер на 6.2.2012 г. Децата с интерес разгледаха автомобилите на пожарната и дори за няколко минути станаха млад противопожарен екип. Разбира се, най-въодушевен бе талисманът на Клуб „Млад журналист“ Иван Банков, който е още второкласник, но е решен да става топ репортер.

И така, ето интервюто на Боголюба Георгиева, Виктория Господинова и Мерием Юмер:

Боголюба:

Г-н Спасов, как избрахте професията на огнебореца?

Професията на огнебореца е интересна и отговорна. Избрах я преди повече от 17 години и не съм съжалявал нито за миг. Работата е много напрегната, но и благодарна от гледна точка на това, че сме успели да помогнем на хора в нужда и те са доволни от нашия труд. Благодарността на гражданите е най-голямата ни награда.

Какви спомени имате от първото си влизане в пожарната?

Интересен въпрос. Определено бях много по-млад, отколкото сега /смее се/. Всъщност като се замисля, всяко влизане в службата за вече 15 години е различно, тъй като не знаеш как ще премине дежурството – дали ще се бориш с природни стихии, ще помагаш за спасяване на хора при пътно-транспортни произшествия и т.н. Силен е споменът ми от първата среща с колегите – с повечето от тях работя и сега.

Виктория:

Спомняте ли си първия пожар?

Гасили сме толкова много пожари, че няма как да си спомням първия. Пожарната се занимава още и с пътни произшествия, помагане на хора при земетресения, наводнения и др.

Колко души работят в РС „ПБЗН“-Харманли, с колко автомобила?

В Харманли работят 30 служители, с 3 специализирани автомобила.

Бихте ли рискували живота си за друг?

Това е част от моята работа. За огнеборците това е ежедневие. Ако не си готов да рискуваш живота си за колега или за човек в нужда, нямаш място тук.

Какъв беше пожароопасният сезон това лято в сравнение с минали години?

Определено тази година беше най-напрегнато в района на Харманли, в сравнение с цялата страна. За 20-25 години назад мога да кажа, че това бе най-тежкото лято за нашата община. Изгоряха хиляди декари гора, имаше изключително рискови ситуации.

Мерием:

Кой беше най-тежкият Ви момент от този пожароопасен сезон?

Почти всички пожари бяха тежки, големи, застрашаваха много населени  места. За радост не допуснахме огъня да влезе в нито едно село и да има човешки жертви.

Кои населени места бяха застрашени?

Доситеево, Изворово, Дрипчиво и Остър Камък. В почти всяко село на територията на Община Харманли това лято имаше опасни моменти и стихии в близост.

Случвало ли Ви се е да мислите, че няма изход и решение от дадена ситуация?

Случвало ми се е да виждам, че няма изход, но съм длъжен да намеря решение.

Бихте ли дали повече информация?

В много случаи тази година огънят заграждаше пожарникарите. Били сме в критични ситуации. Но сме намирали изход.

Не сте ли уморен от всичко това, все още ли Ви се работи?

Разбира се, че ми се работи /усмихва се/. Аз обичам своята професия.

Дава ли отражения работата Ви върху личния живот?

Професията е динамична и иска себеотдаване, тъй като в много ситуации хората буквално разчитат на нас да им спасим живота. Ние нямаме почивен ден, нямаме празници. Много пъти семействата ни отбелязват празниците без нас. Но лично аз срещам разбиране, за което благодаря на моето семейство.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cancel reply

Последни публикации