Ето имената на героите, дали живота си за Освобождението на Харманли

Ето имената на героите, дали живота си за Освобождението на Харманли

На 6 януари /19 януари по нов стил/, 1878 г., командирът на авангарда на руската армия генерал-майор Александър Петрович Струков пише следното писмо до началника на Първа кавалерийска дивизия ген.-лейт. М.Н. Дохтуров:

„Ваше превъзходителство, не отказайте да обърнете внимание на това, че от 1 януари цяла седмица, ден и нощ, полкът (Московски Драгунски полк) е действал сам, без всякакво подкрепление и на 100 версти от пехотата, съставлявайки вашия авангард. Няма похвали за командира на полка Язиков, за полковия адютант Востросаблин, за ескадронните офицери, а за ниските чинове, няма какво да се каже – чудни храбреци. …. За една седмица са убити 3ма войници, 8 ранени, ранен 1 офицер, един контузен, 4 коня убити и ранени 6. Подписано: 6 януари 1878 г. Херманли г.-м. Струков“

В писмото става въпрос за битката за Освобождението на Харманли от турско робство.

Според известните до момента исторически данни, далите живота си за свободата на Харманли са Иван Александров и Филип Кузнецов – загинали по време на нощен бой на 4 с/у 5 януари 1878 г. и Максим Проворов – ранен при същата битка, по-късно починал в болница от раните си.

Има още един убит войник при атака на обоз и военен конвой, но за съжаление до този момент неговото име е неизвестно. Всички герои са руснаци от Московски Драгунски полк. Тези данни са предоставени от Исторически музей Харманли, като за тях има писмени доказателства в руските архиви, които са публикувани в интернет.

В книгата на Кирил Динков „Харманли“ са споменати 8 загинали, но като имена са посочени само Иван Александров и Филип Кузнецов. В „История на град Харманли“ 2010 също е писано за 8 убити.

Освобождението на Харманли е част от заключителния етап на Руско-Турската война от 1877-1878 г.

Градът е освободен от 3-ти ескадрон, под командването на майор Владимир Чулков. Ескадронът е част от 1-ви драгунски Московски полк, командван от полковник Николай Константинович Язиков. Командир на авангарда на руската армия е генерал-майор Александър Петрович Струков.

Действията се случват на 4 срещу 5 януари 1878 г. (по ст. ст., т. е. 17-18. януари по н. ст.)

На 4 януари Струков от Симеоновград изпраща ескадрона на Чулков към Харманли да завземе жп-станцията и моста над р. Марица. Към 11 ч. сутринта ескадронът на Чулков, още преди да стигне града, настига два табора (таборите бягат от Симеоновград) и шайка конници. Проследявайки ги, без да влиза в бой с тях, той научава, че те се движат по пътя за Одрин.

Нощната битка

На 4 с/у 5 вечерта майор Владимир Чулков извършва ловък набег, с който, създавайки паника в Харманли,  принуждава въоръжените жители да избягат от града. Заедно с тях се оттеглят и два табора, които се появяват на следващия ден сутринта (5.1.). Същата нощ 3-ти ескадрон стъпва на жп-станция Харманли (намирала се на около 2,5 км от града). Целта – отрязване пътя на отстъпващите към Одрин войски на Сюлейман паша.

С превземането на станцията са разпратени патрули към Пловдив и особено към Хасково, от където, по сведенията на разузнаването, ще мине пътя на отстъпление на армията на Сюлейман паша.  Железопътната линия и телеграфът са повредени, прекъсната е връзката към Пловдив и Одрин.

Стратегическо значение на жп-станция Харманли

След падането на Пловдив (3-5.1.1878 г.), разбитата Сюлейманова армия е разцепена на две части – едната се оттегля през Асеновград и Родопите и Дедеагач към Одрин, а другата през Хасково към Кърджали-Одрин и Харманли-Одрин.

При напредването си руските войски редовно попадат на огромни обози, с които, освен турските бежанци, често въоръжени се движат и отделни шайки от башибозук и черкези, както и цели табори от низам (редовни войски) и дезертирали войници. С много от тях влизат в бой, с цел първо да разпръснат вражеските войскови части и второ да се подсигури продоволствието на руските войници. Зимата на 1877-1878 г. е била сурова. По данни от военните сводки пътищата са били изключително хлъзгави, снегът е бил дълбок и на места мокър, поради което и руските обозни части са вървели много зад войските. Заради това и в много от завладените селища са организирани скалдове, в които са се съхранявали откритите на място храни (жито, ечемик, добитък, фураж за конете и пр.) и продоволствията от пленените турски обози.

Битката за града

Същата нощ майор Чулков се насочва към града. Научавайки за пристигането на руските части, харманлийци, в старанието си да помогнат, запалват жп-моста в тила на ескадрона, а шосейния мост, водещ към града, барикадират с колите и воловете, завързани от бягащите турски жители, които въоръжени се скрили зад тях. На ескадрона е заповядано да се върне, но пътят им е отрязан. Майор Чулков, спешавайки три взвода, се прикрива зад къщите. Нощният бой през моста продължил няколко часа, от ескадрона са ранени 8 души, 2 са убити. Прапоршчик Горталов, след превземането на станцията изпратен при Струков в Симеоновград да докладва, още при изгорения жп мост чува престрелката при Гърбавия мост. Веднага след като Горталов докладва за ситуацията в Харманли, е изпратен половин ескадрон на лейб-ескадрона, при подполк. Алексиев, и кавалергардския полк на Н. В. с командир щаб-ротмистър Михаил Язиков, в тил на турците. Неочакваното появяване на руските части дава възможност на майор Чулков да напредне с хората си по моста (шосейния) и със щиковете си да го очисти. Атакуваните от две страни турци се оттеглили. Връщайки се към полка, ескадронът попада на обоз, придружен от около 3 хил. бягащи турски жители, с който се движел и военен конвой. Един взвод на ескадрона, под командването на прапоршчик (младши офицер) Протасьев атакува обоза. В следствие на сблъсъка офицерът е ранен от куршум в дясната ръка и контузен в гърдите, а един войник е убит, ранени са двама войници. Но конната шайка е разпръсната, а обозите – изоставени.

Парламентьорите от Константинопол

Няколко часа след заемането на станция Харманли от ескадрона на Чулков, пристигат двама турски парламентьори – турски генерали – Север паша и Намик паша, изпратени да преговарят с Главнокомадващия руските войски за сключването на примирие.

Чувайки през нощта от станцията престрелката и боя в града, пашите изпращат секретар с предложение да се прекрати боя, но на това майор Чулков отговоря, че без да има заповед от началника на авангарда, ген. Струков, не може да допусне прекратяване на действията и започване на преговори за примирие.

В боя за освобождаването на Харманли 3-ти ескадрон пробива благодарение на дошлите в подкрепа части на лейб-ескадрона и 4-та част (кавалергардите). Град Харманли е превзет в 5 ч. следобед на 5 януари (ст. ст.) 1878 г. от частите под команадването на ген. Струков. Същия ден от Симеоновград започва придвижването на  пехотните части на Владимирски полк, 11-и стр. батальон, 4 оръдия на 16-та арт. бриг, дивизион от 4-та батарея на 16-та пех. див., останалите ескадрони на Московски драгунски полк и 3 стотни от 1-ви каз. полк. Те имат заповед да се укрепят в града, усилено да наблюдават местността към Хасково и Свиленград.

До 8.1.1878 г. цялата пехота на авангарда начело със Скобелев се съсредоточава в Харманли.

на заглавната снимка: Харманли от началото на XIX век /френска гравюра/. Виждат се Кервансараят, джамията и моста

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cancel reply

Последни публикации